Етикет: лечение

Ревматоиден артрит и напразните обещания за неговото излекуване

Жената, която влезе в кабинета ми, бе на възраст малко над 40 години и страдаше от ревматоиден артрит от дълги години. До първата ни среща ревматоидният артрит бе оставил траен отпечатък върху ръцете й – пръстите бяха улнарно девиирани и деформирани, а проведените през годините рентгенографии показаха наличието на ерозии по ставообразуващите кости. Бяха налице и белези на активност – болка и оток във всички ставички в основата на пръстите на ръцете, забележими от разстояние, и високи възпалителни показатели.

Това не бе типичният случай на забавена диагноза и лечение поради невъзможност за консултация с ревматолог или ниска критичност към състоянието, а напротив: диагнозата бе поставена преди години, пациентката бе обиколила куп ревматолози и бе лекувана с редица базисни средства като метотрексат и лефлуномид.

В стремежа си към нещо „по-добро“ обаче, тя търсеше дефинитивно решение на проблема – лекарство, което може да излекува веднъж и завинаги ревматоидния артрит. Такова решение няма как да и предложи съвременната конвенционална медицина и затова през годините тя бе се обърнала към различни алтернативни лечители като натуропати, билкари, хора, практикуващи неконвенционална медицина. В годините тя радикално бе променила своя хранителен режим и дори платила солидна сума, за да експериментира с фекална трансплантация и високи дози антибиотици. И всичко това, заради обещанието, че ще излекува ревматоидния артрит.

До какво всъщност доведе всичко това – до забавяне на лечението, до трайни деформации, болка и оток, които за щастие все още бяха поне частично обратими. Най-накрая, с години забавяне, тя започна биологичен агент, който подобри състоянието й още след първата апликация, а след шестата можех да заключа, че тя е постигнала ремисия.

Тогава смятах, че съм успял да я убедя в правотата на ковенционалното лечение и пациентката е достигнала повратната точка на примиряване с хроничността на ревматоидния артрит, който все пак беше в клинична ремисия. Уви, не бях прав.

След няколко месеца тя се върна при мен силно разколебана. Макар да нямаше странични ефекти от лечението, междувременно тя бе прочела няколко статии в съмнителни сайтове и публикации в социалните мрежи за „лек за ревматоиден артрит“, който (представете си) е изцяло натурален. Това е „пореден шанс“ да излекува артрита си… или да обрече истинското лечение на провал – вие преценете.

П.С. Безспорно здравословното хранене и физическата активност имат място в лечението на ревматоидния артрит. Пагубно е обаче да се преписват качества и възможности, които те не притежават.

„Ужасните“ медикаменти в ревматологията, които спасяват живот

Вярвам, че трябва да се изгради различна терапия за всеки пациент, защото всеки има уникална история. – Ървин Д. Ялом

В недотам дългата си практика на ревматолог развих някои безусловни рефлекси, когато предписвам антиревматични лекарства на моите пациенти. Те се състояха в това да изпреварвам събитията. Макар че знаех, че ползите от моето лечение за пациента далеч надхвърлят потенциалните рискове, моята задача е да предам тази информация на пациента. При всички положения нямаше да се размина с първоначалния ужас в очите им след прочетена листовка или Интернет страница. Понякога това се случваше на вторичния преглед или по телефона, но реакция почти винаги имаше: цитотоксични средства, противоракови лекарства, хеморагичен цистит, прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия, анемия, чернодробна недостатъчност… Списъкът продължава и може да бъде открит навсякъде.

Чакайте, мога да обясня – отговарях аз. Това е именно лекарството, което искам да използвам. Това са ужасните неща, които ще прочетете за него в Интернет пространството. Давам Ви го с ясното съзнание за това и не искам да се тревожите. Накрая завършвам като подчертавам защо лошото не е толкова лошо и защо лечението трябва да следва разчертания от лекаря план.

И този мой подход почти винаги има ефект. Надявам се и тази публикация да подпомогне комуникацията на пациента с лекаря, защото без нея и ние (лекарите, а понякога и пациенти) и те (пациентите) сме изгубени. Лечението на ревматичните заболявания по правило е най-ефективно, когато започне рано в хода на болестта, предпазвайки пациента от трайни деформации. В по-тежките случаи може да спаси живот.