Ултразвуковата диагностика на опорно-двигателния апарат е често използван от мен способ за диагностика на пациенти с ревматологични заболявания поради нейната достъпност и висока информативна стойност. Тя може да допълни събраната информация при клиничния преглед, но със сигурност не може да го замести. Мускулно-скелетната ехография може да бъде мощно оръжие в ръцете на опитния ехографист, но не бива да се надценява нейната роля в съвременната диагностика на ревматичните болести. Аз съм противник на максимата „ехография на всяка цена“ и никога не провеждам такава излишно или за сметка на времето за анамнеза и физикален преглед, незаменима част от работата с пациентите.
Мускулно-скелетната ехография е медицинска процедура, която се използва за визуализация и диагностика на мускулно-скелетната система с помощта на ултразвук. Тази методика се прилага широко в медицината, тъй като предоставя ценна информация относно състоянието на мускулите, сухожилията, ставите и костите. В тази публикация ще разгледам как работи мускулно-скелетната ехография, какви са нейните приложения и какви са предимствата й.
Как се провежда мускулно-скелетната ехография?
Мускулно-скелетната ехография използва ултразвукови вълни, които се изпращат към тъканите в тялото и се отразяват обратно към ултразвуковия трансдюсер (сонда). Сондата регистрира отразените вълни и генерира изображение на мускулите, сухожилията, ставите и костите. Този метод не използва рентгенови лъчи, така че не излага пациента на йонизиращо лъчение и е сравнително безопасен.
За провеждането на мускулно-скелетна ехография са необходими следните етапи:
- Пациентът се настанява на кушетка или стол в лекарския кабинет или кабинета за ехография в позиция, която се изисква по протокол за изследването.
- Гел се нанася върху кожата на областта, която ще бъде изследвана. Този гел помага за по-доброто предаване на ултразвуковите вълни от сондата към кожата и подлежащите меки тъкани.
- Ехографската сонда се движи над областта, която се изследва.
- Ултразвуковите вълни се изпращат към тъканите и се отразяват обратно към сондата.
- Ревматологът или друг специалист по мускулно-скелетна ехография анализира получените изображения на компютърен екран.
- Документиране на прегледа чрез разпечатване на снимки или описание на находката и нейните размери.
Приложения на мускулно-скелетната ехография в медицината
Мускулно-скелетната ехография има разнообразни приложения в медицината:
- Ревматология: При заболявания като ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит, системен лупус и други, мускулно-скелетната ехография може да помогне за оценка на възпалението и степента на увреда на ставите. Вътреставни или мекотъканни манипулации могат да се извършват под ехографски контрол.
- Диагностика на спортни наранявания: Спортистите често страдат от мускулни или сухожилни травми. Ехографията помага да се определи степента на нараняването и да се следи процесът на възстановяване.
- Ортопедия: Ортопедите използват ехографията също за диагностика и упътване по време на процедури като инжекции в ставите.
- Детска мускулно-скелетна ехография: При деца, особено при бебета, ехографията може да се използва за изследване на детските стави и костни аномалии.
- Наблюдение на мускулни и скелетни новообразувания: Ехографията може да бъде полезна за оценка на доброкачествени или злокачествени новообразувания в меките тъкании костите.
Предимства на мускулно-скелетната ехография
- Безопасност: Този метод не използва рентгенови лъчи и не представлява риск от излагане на йонизиращо лъчение.
- Реално време: Ехографията предоставя информация в реално време, която може да бъде незабавно анализирана от специалиста.
- Несложен и неинвазивен: Процедурата не изисква инвазивни вмешателства и често може да се извършва в кабинета на лекаря.
Мускулно-скелетната ехография е мощен инструмент за диагностика и мониторинг на заболявания и травми в мускулно-скелетната система. Този метод предоставя важна информация, която помага на лекарите да вземат правилни решения за лечение и рехабилитация, но невинаги е универсалното решение на диагностичния проблем или терапията. Тя трябва да се интерпретира винаги в контекста на медицинската история, обективното състояние и останалите изследвания при пациента с ревматологично заболяване.